Излязъл от Шинела на Гогол

Преди 30 години Театър „Кредо“ излиза от „Шинел“ на Гогол.

30 години Театър „Кредо“! 30 години „Шинел“ по Гогол!

30 години Театърът неотклонно следва творческото си кредо – свобода, въображение и преданост.

30 години предлага на своите зрители най-ценната валута – въображение, което прави ценното интересно и доказва, че театърът може да бъде забавно и мъдро чистилище на цивилизацията.

Театър „Кредо“ се ражда от срещата на двама артисти – Нина Димитрова и Васил Василев-Зуека. Те искат да бъдат различни и да творят свободно и независимо.

Сякаш предчувствайки, че новосъздаденият от тях театър ще се превърне в световно явление, неговите създатели му дават име, разбираемо на всички езици – „Кредо“.

Кредо означава верую.

Появата на „Шинел“ е плод на много случайности, на липса на средства и на огромно желание за свободно творчество.

Годината е 1991. Нина Димитрова и Васил Василев-Зуека започват работа по „Нос“ на Гогол. В процеса на работа случайно попадат на интервю на една от знаковите фигури в световната анимация. Това интервюто променя плановете им. Те решават да направят „Шинел“ на Гогол.

Единбургският фестивал е най-големият световен фестивал на изкуствата.

От 1947 година до днес, в последните три седмици на август, ежегодно към гр. Единбург, Шотландия, се отправят артисти от всички краища на света, за да покажат създадените от тях творби във всички области на изкуството. Критици, директори на фестивали и театри, както и милиони зрители от цял свят се стичат на този световен мега фестивал на изкуствата.

През 1996 година един български спектакъл блясва като фойерверк на на Единбургския фестивал – „Шинел“ по Гогол на Театър „Кредо“.

През 2000 година Театър „Кредо“ покорява световната Мека на театъра – Лондон.

„Шинел“ по Гогол триумфира на сцената на един от най-известните културни центрове в света – „Барбикан център“ в Лондон, Великобритания.

Театър „Кредо“ и до днес е единственият български театър, гостувал в този световно известен културен център, а „Шинел“ е единственият спектакъл в историята на българския театър, игран в „Барбикан“, при това с небивал успех.

За Театър „Кредо“ вратата към Русия се отваря още при първата му поява с „Шинел“ в родината на Гогол на фестивала „Херсонески игри“ в гр. Севастопол, Украйна, през 1994 година, където спектакълът получава първата си международна награда.

Публика и критика са зашеметени от българския „Шинел“.

„Безумието на гения и безумието на театъра са се съединили в едно напълно очарователно зрелище. „Шинел” е не само хубаво и професионално прекрасно. Това е спектакъл – подарък!“ – пише критиката във вестник „Вечерен Херсонес“ през 1994 година.

Театър „Кредо“ загръща в своя „Шинел“ публиката на няколко континента, в десетки държави и стотици градове.

„Шинел“ има над 200 международни участия по цял свят. Няма друг български спектакъл с такъв рекорден брой международни участия.

Многобройните международни участия на „Шинел“ са белязани от един общ лайт мотив – „клетката с чудеса“ на Театър „Кредо“ във всяко кътче на света впечатлява зрителите, докоснали се до минималистичния по вид, но мащабен по идеи и смисъл спектакъл.

„Шинел“ доказва, че хората по света имат нещо общо помежду си – вълнуват се от съдбата на своя “шинел”.

2012 година е преломна в историята на Театър „Кредо“.

През 2012 година Театър „Кредо“ тържествено отбелязва своя 20-ти юбилей, който е юбилей и на създадения от него спектакъл „Шинел“ по Гогол.

На 20-я юбилей на театъра и легендарния му спектакъл се затваря дълга и успешна страница в историята на Театър „Кредо“.

Юбилейното представление на „Шинел“ на 06 ноември 2012 година в Театър 199 „Валентин Стойчев“ в София, е последното представление, което Нина Димитрова и Васил Василев-Зуека играят заедно на българска сцена.

През 2012 година в Москва, в рамките на „Дните на духовната култура на България в Русия“, тържествено се отбелязва 20-я юбилей на Театър „Кредо“ и легендарния му спектакъл „Шинел“ по Гогол в Русия.

Престижният московски фестивал „НЕТ – Нов Европейски театър“, отрежда специално място в програмата си на „Шинел“ и обявява Театър „Кредо“ за свой специален гост.

Гостуването на „Кредо“ в Москва за пореден път се превръща в събитие.

В ноемврийския брой на руското издание на култовото списание „Ескуайър”, Театър „Кредо“ е в селекцията на културните събития, които на всяка цена трябва да се видят, заедно с имена като Джон Маклафлин.

Спектакълът „Каквото направи дядо, все е хубаво“ по Х. К. Андерсен е създаден по покана и с подкрепата на датската „Юбилейна фондация Ханс Кристиан Андерсен 2005“. Това е българският спектакъл в програмата на грандиозното световно честване на 200-годишнината от рождението на Андерсен в Дания през 2005 година.

Със спектакъла „Каквото направи дядо, все е хубаво“ по Андерсен, Театър „Кредо“ и до днес разнася славата на българския театър и култура по света.

Подобно на Акакий Акакиевич в спектакъла „Шинел“ и на самия спектакъл „все пак му било писано да преживее няколко шумни дни, макар и след смъртта си“.

През 2013 година се ражда НОВ „Шинел“.

Започва новото, трето десетилетие на Театър „Кредо“ с нови съмишленици.

Спектакълът „Каквото направи дядо, все е хубаво“ по Х. К. Андерсен също преживява своето възкресение.

Само година след слизането си от сцената, снежната комедия на Театър „Кредо“ се връща обратно с НОВ Дядо, който вече 10 години, каквото направи, все е хубаво.

Театър „Кредо“ е гостувал 10 пъти в Япония.

Няма друг български театър, гостувал толкова пъти в страната на изгряващото слънце.

В Япония умеят кратко да кажат всичко, което може да се каже за Театър „Кредо“ и неговите спектакли: СУБАРАШИЙ!, тоест, „ПРЕКРАСНО!“

Историята на спектакъла „Дневникът на един луд“ по Гогол е блестящ пример за успешна творческа лудост, способна да руши клишета, да отваря нови творчески хоризонти, да създава нови светове и нови звезди.

С „Дневникът на един луд“ Нина Димитрова създава нова звезда в българския театър и доказва, че няма „малки хора“, има хора без въображение.

„РевизорЪт“ е третото Гоголево заглавие в репертоара на Театър „Кредо“.

Историята на „РевизорЪт“ е толкова успешна, колкото и на другите спектакли на Театър „Кредо“. Но за съжаление, кратка.

И този спектакъл преживява „няколко шумни дни“ и своето, макар и кратко, Възкресение, четвърто поред в третото десетилетие на Театър „Кредо“.