Обилните инструкции на Гогол за тази пиеса са четени от Нина Димитрова с плътна вярност. Основният й инструмент е гротеската, пронизваща всичко на сцената. Гротеска, внимаваща да не превърне персонажите в системни злодеи, в някакви извънредни чудовища. Те са тъкмо както ги мисли Гогол: банални нищожества. Гогол настоява, че пиесата трябва да е машина, в която никое колело да не остава бездейно. Тази е формулата, определяща постановката на Нина Димитрова. Всичко е подчинено на единния жизнен ритъм в тази машина. Декора, състоящ се от двайсетина талпи, скачени с елементарни битови кукички, преминава в какво ли не, давайки възможност на режисьорката да развихри сценичното си въображение, да гради обеми и измерения. При това, Димитрова спазва желязна мяра. В играта с изобретенията няма елемент на самоцелност. Такава е и работата с текста. Словото на Гогол прозвучава колкото ясно, толкова и ударно. Здравата направа на цялото гарантира основния търсен резултат: извеждането на единственото „честно и благородно лице“ в пиесата. Според Гогол, това е „смехът, излитащ от светлата природа на човека“, от „душевния град“, наличен у всекиго сред човеците. Димитрова и нейните актьори искат да отидат по-надълбоко – към онова, за което настоява самият Гогол: общочовешкото.
КУЛТУРА, БЪЛГАРИЯ, 2018
Темпо, темпо, темпо. Без пестене на енергия. Максималистичен избух на свежест, енергия и изобретателност, който прави неотразимо впечатление на публиката.
ARMYMRDIA.BG, БЪЛГАРИЯ, 2017
Дяволски смешни са героите в спектакъла на Нина Димитрова. Със заразителността на истински почувствания и пресъздаден сценичен живот, този спектакъл ни предоставя две не толкова често срещани театрални удоволствия и удовлетворености. Първо, удоволствието от здравата, сериозна и вече белязана от добър професионализъм сценична работа на съвсем младите актьори и второ – удовлетворението от срещата с едно смислено и стойностно режисьорско вглеждане в огледалото, което Гогол е поставил пред всички ни.
ДУМА, БЪЛГАРИЯ, 2017
Спектаклите на Нина Димитрова водят до пристрастяване. Режисурата й е елегантна и експресивна. Тя разказва просто, но експресивно, за ситуации – смешни и срамни, валидни и днес. Тя е творец със забележително въображение, което преобразява с няколко движения простата, но мултифункционална сценография на Юлиана Войкова-Найман и Борис Далчев от няколко дървени талпи, окачени за тавана на релси, в изобретение. Люлейки се, те създават въздушното впечатление на сценографията. Изключително рядко се случва и критиката, и зрителите да бъдат единодушни: „Ревизорът“ на Нина Димитрова е хит.
ПЛОЩАД СЛАВЕЙКОВ, БЪЛГАРИЯ, 2017