„Уникално!“, „Разтърсващо!“, „Невероятно представление!“, „Впечатляваща постановка!“ – това са част от реакциите на публиката след премиерата на постановката по класическата творба на Гогол „Дневникът на един луд“. Щипка романтика, фин майсторски хумор и виртуозно боравене с декора. Съвършено нов образ на познатия герой – лиризъм и романтична усмихнатост, която го прави симпатично-привлекателен по един уникален начин. „Гениално“ – възкликна някой в залата и наистина. Гениален прочит и съвършена игра, оставяща онзи привкус на удоволствие, който те кара, излизайки от салона да си кажеш: „Истинското изкуство е онова усещане за духовна наслада, която докосва всичките ти сетива, гъделичкайки мисловните клетки, карайки ги да работят, да чувстват, да действат“. И аз бях там, гледах, смях се, плаках, съпреживявах, ръкоплясках, докато ръцете ме заболяха. Преживяване, което зарежда със задължително необходимата доза лудост, за да можем да продължим да бъдем нормални в един неособено нормален свят. Подарете си духовност, осъществена оригинално, талантливо и с вкус, заслужавате го!
ЖИВОТЪТ ДНЕС, БЪЛГАРИЯ, 2015
„Дневникът на един луд“ е едно от събитията в българския театър. Събитие, което вероятно ще има шанса да покори и света. Като един модерен Пигмалион, Нина Димитрова извая своя жива статуя – представлението „Дневникът на един луд“ по Гогол. Направи го със замах на античен мислител и фантаст от бъдещето и показа силата си на творец, който умее да вълнува. И досущ като пъзел на Прачет, всяка дребна песъчинка от нейното изкуство има тъкан от значения. Безкрайно е удоволствието да гледаш на сцената актьор, чиито качества могат да бъдат развити така още в началото на неговия път в театъра. Нина Димитрова очевидно е пътеводителят на един нов галактически стопаджия към голямото изкуство.
ПЛОЩАД СЛАВЕЙКОВ, БЪЛГАРИЯ, 2015
„Дневникът на един луд“ по един новаторски, оригинален начин. Бях толкова впечатлена, че предимно ахках, охках и възклицавах, докато вътрешно се чудех дали нещо не съм в ред, че така стремглаво минавам от състояние на зяпналост, през състояние на смях до искрено желание да заплача. Нина Димитрова, тази магьосница, е взела едно велико класическо произведение и го е прочела така, както аз бих искала да ми звучи – с много финес, доза нужен хумор и усет към детайла. Гледаш и се потапяш в оная лудост, която бълбука в теб самия и крещи – ама, моля ви, аз съм крал, аз имам мечти, аз имам таланти, аз СЪМ. Аман от нормалност, която ни влудява. И лудостта става красива. И лудостта става притегателната сила, която манипулира сетивността ти. Гениално решение, гениална сценография. Усетът на Нина за избор на актьор е безспорен. Уверена съм, че ако в залата на първи ред седеше Гогол, щеше да аплодира бурно играта на младия талантлив актьор Стелиан Радев. Страхотна Нина, страхотен Стелиан! И вярвайте ми, голям кеф е да гледаш! Особено ако носиш онази здравословна очарователна лудост в себе си.
БЛОГ.БГ, БЪЛГАРИЯ, 2015
Постановката на Нина Димитрова е вдъхновена палитра от неподражаем хумор, пленителна изобретателност и трогателна лиричност. Нейният прочит на „Дневникът на един луд“ доказва, че колкото и сбъркан да ни се струва светът, той може да бъде вълшебен, стига да имаме сетивата да го разпознаем и като такъв.
DIR.BG И БНР, ПРОГРАМА ХОРИЗОНТ, 2015
Нина Димитрова е успяла да създаде спектакъл-шедьовър, в който е впрегнала докрай огромния потенциал на един 23-годишен актьор. Четейки гениалния текст на Гогол през очите на няколко талантливи артисти, зрителят попада в свят, създаден от… велкро. Една българка е успяла да внедри тези лепящи се едно за друго парчета, превръщайки ги в какво ли не – десетки неща, които буквално се сменят пред очите ти като в анимация. Винаги когато гледам представление на Нина Димитрова, ме вълнува това докъде може да стигне нейното въображение в сценографията и режисурата, и въобще в начина, по който тя прави театър. Откъде се вдъхновява и откъде идва усещането за тази брилянтна импровизация, която всъщност е въпрос на перфектна подготовка? Спектаклите й са изпипани като часовников механизъм, в тях няма излишно движение, няма излишна дума, сценографията оживява и се превръща в партньор на актьора, благодарение на неговото боравене с нея. Много въображение, труд и педантизъм в един спектакъл, разгърнат до съвършенство и с размах. Гениално и просто.
БТА И ВЕСТИ.БГ, 2015
Насладете се на един страхотен спектакъл!‼
HEY EVENT,БЪЛГАРИЯ, 2015
Спектакъл – заявка за театрално отличие за талантливата режисьорска работа на Нина Димитрова. Висш пилотаж. Публиката потъва в измисления свят на Попришчин, който се явява неговия щит срещу безпощадните атаки на действителността навън. Зрителите направо не вярват на очите си как болничната стая на героя изведнъж оживява. За този „магически“ ефект огромен принос има изобретателната сценография. За оформлението на помещението са оползотворени хиляди метри велкро, от което са изработени множеството елементи, разпръснати върху стените, с помощта на които актьорът „рисува“ или направо скулптурира виденията на героя си. Публиката е респектирана от многофункционалността на актьора Стелиан Радев, от когото се изисква пълно сливане с персонажа, но същевременно и да покаже умения на приложник.
СЕГА, БЪЛГАРИЯ, 2015
Гоголевският хумор е остър и режещ, а в спектакъла на Нина Димитрова тази острота е смекчена със симпатия и нежност към нещастно влюбения идеалист, чиито опити да промени несправедливия свят са симпатични дори в лудостта си. Спектакълът връща вярата в театъра като спонтанно изкуство на импровизацията, чиито корени са в чистата радост от Играта, изпитвана само в детските години. Стелиан Радев приковава вниманието в продължение на час и половина с яркото си присъствие. Тайната е в силно рефлективната актьорска природа, която успява да се слее с шизофреничния образ на чиновника Аксентий Иванович Попришчин. Във вдъхновеното изпълнение на младия актьор този удивителен персонаж стои едновременно класически и модерно.
СОФИЯ ЛАЙФ, БЪЛГАРИЯ, 2015
„Разчупвам клишето, че „Дневникът на един луд” трябва да се играе от много известен около 40-годишен актьор“ – това каза създателката на театър „Кредо” Нина Димитрова след премиерата на спектакъла. Всъщност точно така си мисли и публиката. Плахост и романтична дързост се сменят по лицето на актьора (фактът, че той е млад, придава неподозирани черти на образа). Стелиан се разгръща мощен и многолик, редувайки полюсни състояния: зад рамото на малкия човек – смачкания чиновник Аксентий Иванович, наивно влюбен в дъщерята на шефа си, наперено се изправя въображаемият крал Фердинанд Седми Испански – велик художник и гордост за поданиците си. В прочита на гениалната трагикомедия лудостта е начина човек да възвърне и запази достойнството си. Изобретателната сценография на Нина и Зуека е от стотици метри велкро – върху сивия фон на болничната стая Попришчин рисува, лепейки и отлепяйки детайли, превръщащи се в каквото фантазията му поиска.
НОВИНАР, БЪЛГАРИЯ, 2015
Техническа информация 
План на осветление 
