Високата култура на психологическия жест, свойствена за комедия дел’арте. Вие като че ли сте измислили свои дел’артовски маски. При вас, Нина, има много сложни и задържащи се във времето и завършващи оценки. Това вече е висш пилотаж.
Забележително измислен спектакъл по отношение на сценографията и реквизита в стила на бедния театър. Забележителна култура на бедния театър и изобретателност на сценографията и на изкуството на динамичното превъплъщение. Когато си спомняш този спектакъл, в главата ти нахлуват огромното количество образи, независимо от това, че на сцената има само двама актьори.
Вашият спектакъл е всемирен, световен. Не знам на коя част от света да го причисля, но със сигурност не е само български. Площаден тип театър, много точен технически, театър на художествения примитив, който превъзхожда и стои много по-високо от сложните технически достижения. Театър, в който всичко се прави от нищо. Това е виртуозна работа. Това не много могат да го правят.
Този спектакъл е онова чисто изкуство, за което ние говорим, където моралът е така зашифрован в играта, така вшит в тъканта на спектакъла, че за него даже и не мислиш. Има спектакли с агресивно наложен морал, а тук като че ли въобще го няма. Има го, разбира се, но у нас се създава усещането, че актьорите също се забавляват, играят и получават от това удоволствие. И тази чиста игра се играе с вътрешно актьорско достойнство в стила на смеховата култура, че просто се дивиш и удивляваш. Достойнство на играта.
Как виртуозно се прави всичко, толкова безумно смешно е всичко, изобретателно направено. За мен това е най-острият и понятен спектакъл за семейството, семейството е онова, което на всяка цена, не губейки достойнството си, трябва да съхраним. Психологическата партитура на Жената е безподобна. Такава техническа виртуозност при психологическа партитура. Чиста игра с достойнство и чувство за семейството, което трябва да бъде спасено. Забележителен спектакъл!
Като видях как се използва ватата, видях как се демонстрират безграничните възможности на театъра. Сега навсякъде екран тук, екран там, отдолу камера, на седем екрана го прожектират, 3D, онлайн и така нататък. Всичко хубаво е много просто. Елегантно сценографско решение.
За вас, Нина, всички говорят, вие знаете, че сте голяма актриса. На финала, когато тихо се случва крушението на вашия живот, повече от всичко ме възхити не толкова материалното крушение, а борбата на вашата героиня със самата себе си. Огромен монолог, който ние четем във вашите очи, в мимиката ви, това струва много скъпо, това, че вие дадохте да се прочете всичко това, отчитат всички. Черно бяло чисто актьорско щастие. Възторг от владеенето на актьорската техника.
Ние през цялото време говорим за Нина, но нейният ученик Димитр Несторов също е забележителен, прекрасен. Аз дълго не можах да съпоставя това момче и такъв солиден мъж. Такава искреност у него, такава живост, и ти така му съчувстваш и заедно с него го оправдаваш. В него има такова истинско преживяване и аз видях не един млад човек, а една хармонична двойка, ученик и учителка, двойка в една възрaстова категория.
ОЦЕНКИ НА ТЕАТРАЛНАТА КРИТИКА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ ТЕАТРАЛЕН ФЕСТИВАЛ „ЗАЕДНО”, УЛЯНОВСК, 2019
Спектакълът „Каквото направи дядо, все е хубаво” (театър Кредо, София) очевидно се открои в театралния афиш. Нито една от постановките „мартконтактовската” публика на фестивала М@aрт.контакт не посрещна с такъв възторг – аплодисментите на зрителната зала напоминяха морска буря. „Каквото направи дядо…” буквално е наситен с народен (естествен) морал. Отразява прости човешки чувства — любов, вярност, уважение. Защо могильовци аплодираха след като видяха постановката на софийския театър? „Каквото направи дядо, все е хубаво” – не е повече от приказка, народен анекдот. Но! Колко мъдрост има в нея! Всичко сложно е казано просто и понятно. Акцентите са поставени така, както ги поставя живота! Доброто е добро, Зло е зло! И никакви нюанси … Никакво изкривено съзнание! Липсва на зрителя, разтъжил се е по простотата и истината! Умориха се хората от „нещо като изкуство”. Искат нещо за душата, а все ни предлагат и предлагат неща за ….(е, вие разбирате какво).
П. ЛЕВАНОВИЧ, КРИТИК, МЕЖДУНАРОДЕН ТЕАТРАЛЕН ФЕСТИВАЛ М@RT.КОНТАКТ, МОГИЛЬОВ, БЕЛАРУС, 2011
Каквото направи Театър “Кредо”, все е хубаво. На неотдавна завършилия в Ростов на Дон Х Международен фестивал“МИНИФЕСТ-2008″, с най-гръмкия успех в буквалния смисъл на думата, се ползваше спектакъла на българския театър “Кредо” по приказката на Андерсен “Каквото направи дядо, все е хубаво”. Не по-малко оглушителен беше успехът и на спектакъла по Гоголевия «Шинел» на същите артисти – Нина Димитрова и Васил Василев- Зуека на едно от предишните издания на МИНИФЕСТ. Потресаваща сценична свобода, творческа фантазия, великолепно актьорско майсторство с мигновени превъплащеня грабват в плен всеки зрител , даже и най-неподготвения. А любовта на международните театрални фестивали към този театър е просто необятна.
ЖИВОЙ РОСТОВ , РУСИЯ, 2008
Метри вата и Нина и Зуека между тях… Онова, което ще ви държи залепени за стола, е истинското актьорство. При Нина и Зуека то е константа. Всеки детайл е на мястото си, всяко движение е прецизно отработено, играта е заразяваща и лека. И много метри вата, които създават цял един свят. Театър „Кредо“ постави един уникален модел за театрален живот. Въпросът е в посветеността. В идеята, че това, което правиш, изпълва целия ти хоризонт. В смисъла да работиш дълго и мъчително върху едно нещо, но то да стане точно такова, каквото си искал. Харесвам тази отдаденост. Зуека и Нина бавно и с много търпение и любов създадоха свое пространство, което нарекоха „Кредо“. Вярата им стана заразителна и първият им спектакъл „Шинел” го доказа.
КАПИТАЛ, БЪЛГАРИЯ, 2007
Изглежда, че българското „Кредо” с бяла вата на метри е в състояние да оформи и разкаже всичко. Двама бели клоуна като вятър влизат на сцената, „обути” със ски, с пръчки като щеки и вата на метри и с това те създават цялата приказна илюзия…. Шеметен ритъм на актьорската игра, игра, която излъчва топлина. А очарованието на играта е много голямо. И трае до съмия край, когато Нина Димитрова по прекрасен двойнствен начин приема докладването на дядото за неговите сделки на пазара.
STIFTSTIDENDE ARHUS, ДАНИЯ, 2005
Любовта побеждава…. Световна премиера на българския театър „ Кредо” в гр. Орхус. …Българите са преместили историята от периода на датското лято до ледовностудена датска, ескимоска зима. Двамата актьори с голяма фантазия използват бяла вата и се движат между мнозинство роли до самия край, когато бабата целува своя дядо и обявява: “Каквото направиш, татенце, все е хубаво!”, без оглед на това, че е сменил техния единствен кон за гнили ябълки на местния пазар… Действието се развива на пазара, където всички присъстващи имат само едно нещо в главите си: да спечелят. И в този замразен свят ние хвърляме дядото, който живее само с мисълта как да достави радост своята мамичка и да получи нейната целувка. Дядото е зает само с любовта, без вообще да мисли каква може да бъде неговата печалба… Не е ли красиво? По добро заключение едва ли може да се измисли днес.
JP ARHUS, ДАНИЯ, 2005
Първият спектакъл на театър „Кредо”, „Шинел”, е все още жив и се играе на сцената на „Театър 199”, където наскоро беше и премиерата на „Каквото направи дядо …” . И то не заради това, че някой изкуствено поддържа дишането му, а защото публиката не може да му се насити. Новият спектакъл на театър „Кредо „ е хубав урок за всички печални образи, които все обясняват недостига на добър български театър с липсата на пари, как от нищо се прави нещо, или по-точно как се прави истински театър. „Каквото направи дядо…” е направен от една приказка на Андерсен, двама актьори и… няколко топа вата. Само че когато актьорите са театър „Кредо”, тази вата непрекъснато се превръща от едно в друго – както всъщност е редно да става във всяка приказка. И както става във вълшебните приказки, тук една целувка преобразява всичко. Е, старецът не се превръща в принц, затова пък целувката на неговата баба преобразява глупака, който е заменил кон за кокошка в нейният любим дядо, каквото и да направи . В този спектакъл ви стига да видите променящото се лице на „бабата” Нина Димитрова, докато слуша как конят постепенно се стопява до купчина гнили ябълки. Как първоначалното въодушевление от добрата сделка постепенно преминава в горчива физиономия и гримаса на мирова скръб при поредното разочарование, докато накрая отново светва, озарено от любов и одобрение, защото „Каквото направи дядо, все е хубаво“. И не на последно място, за постановките на театър „Кредо „няма възрастови ограничения”. Те могат да се гледат и от малки и от големи, а накрая всички ще са доволни и всички ще са разбрали по нещо.
КАПИТАЛ, БЪЛГАРИЯ, 2005
Снегът и студът, остроумно изобразени на сцената от пухкава бяла вата, са контрастни спрямо топлината на човешкото чувство и близостта. Семейният актьорски дует е виртуоз в перипетиите към щастливия край на историята, играта им е увличаща и вдъхновена. Театърът на Нина и Зуека е възхитителна смесица между чисто драматични и кукловодни техники. На сцената нищо не остава мъртво и неудохотворено. Всичко там става повод да се сътвори нов функционален предмет, да се изгради образ и да се въвлече в действието. Конят се ражда от шапката, одеалото и щеките, кравата – от торба, от нея – овцата кошницата става гъска и кокошката, шейната пък ту е къщичка, ту топла печка, ту светещ прозорец в далечината или искрящо имане. Динамиката на спектакъла се гради от ритъма на отделните разговори между дядото и търговците. Изобретателните метаморфози, диалогът между актьора и оживяващия, надарен с характер куклен образ, са изпълнени с хитроумна ирония и весели закачки. Димитрова е в ролята на бабата и същевременно н всички търговци. Тя всеки път по нов начин се учудва на глуповатия старец – нейния любим Зуек. А съжалението в тембъра й на финала, когато разбира за несполучливите замени на дядото, е съчетан с нови каскади от възгласи на доволство. Театър „Кредо” ни поднася изкуство в ренесансов смисъл, в което се чува отглас от Комедия дел Арте, театър на веселието, където всичко носи свой живот, но и на задълбочено послание, излъчено чрез радостта. В него са съчетани две нива на разказване: едното на конкретните случки, на буквалната действителност, а другото – на големия разказ за Любовта, съчетани накрая в целувката на двамата старци, научили най-ценния урок на живота – умението да обичаш. Така простичкото послание на театър „Кредо” – че за човека любовта и щастието са по-големи изпитания от бедността и зимните несгоди, но и по-ценни от всичко останало, показва, че приказното в нашия свят все още е възможно, макар и прикрито под дебелите пластове иронична горчилка.
ТРУД, БЪЛГАРИЯ, 2005
Магьосници като Зуека и Нина могат да правят театър от всичко. Или от нищо. Театър „Кредо” създава приказна илюзия от… няколко рула вата. Бялата материя оживява в ръцете им. В крайна сметка, макар и заменяйки кон за кокошка, героят в тази приказка за възрастни пак печели целувки от „мамичка”. Защото нали любовта ни кара да прощаваме глупостите и да съзираме само прекрасни качества у човека, който обожаваме. А щом има любов, и в преспите е топло, и гнилите ябълки се превръщат в чисто злато. Това е простичкото послание на Андерсеновата история „Каквото направи дядо, все е хубаво”. Останалото е удоволствие от вълшебството на играта, което невероятният актьорски тандем владее до съвършенствo.
НОВИНАР, БЪЛГАРИЯ, 2005
Спектакълът на театър “Кредо” по Андерсен започва с преподчертаване на впечатлението, че историята, за която се разказва, се случва в далечна белоснежна Дания. В тази непозната страна всичко сякаш не се отнася до нас. Поднесена с една приказна театралност, тази приказка за възрастни разказва всъщност за това, което крепи най-малката клетка на обществото, която е застрашена от изчезване. Герои на приказката са един дядо и една баба. Това е един от кардиналните приказни сюжети (селекционирани от В.Я. Проп) – пътешествие за постигане на някаква ценност. И така, дядото тръгва да пътешества с цел да замени единственото им имущество – един кон – за нещо, което ще им донесе благоденствие. Накрая за малко да се върне с празни ръце, но не става така. Старецът и старицата получават награда. Награда за неговата вяра в нейната целувка – вяра в това, че каквото и да направи мъжът, жената ще го приеме с любов . Независимо какво й коства, тя ще скрие разочарованието си и ще покаже най-ценното – обичта си. В своята адаптация Юрий Дачев и Нина Димитрова поставят любовта в ситуацията на пазара – там, където всеки се опитва да надлъже и нанадхитри – там, където няма друга ценност, освен материалната. Дядото е абсолютен глупак и неудачник в очите на всички хитреци, които среща по пътя си. Но какво е всъщност онова, което той иска да постигне със своята чиста игра срещу кресливото изобилие от пазарлъци и надлъгване. Нищо друго, освен да зарадва милата на сърцето си. Онова, което дава и което получава за него, няма пазарна стойност. Историята е разиграна в живото пространство на непрестанна импровизация на пространство, в което всяко нещо се превръща в друго, всяка форма е преходна. Актьорите непрестанно преобразуват пухкавата белоснежна вата, която в началото на спектакъла дава илюзията за сняг. Двата основни персонажа на приказката имат в постановката различни функции. Васил Василев – Зуека играе един постоянен герой – Дядото, като го изразява с познатата карнавална маска на наивния глупчо от площадния театър. В една крайна стилизация на жеста на тялото и мимиката, той се движи в параметъра на няколко основни изражения. Нина Димитрова изпълнява освен ролята на Бабата, и всички останали персонажи, които старецът среща по пътя си. Богатата гама на изразните й средства включва жеста, гласовата характеристика и най-вече яркостта на мимиката. В последната сцена, която въвежда директно в смисловото поле на спектакъла, много пестеливо, но силно и ярко „говори” лицето на Нина Димитрова. То ни казва всичко онова, което е скрито зад кратките реплики на обичливо съгласие. Мимиката ни дава последователния преход от надежда към удивление, разочарование, надмогване, примирение и озарение от обичта. Тази сцена е иронично възхищение от женствеността. Жизнерадостен, игрови спектакъл, който подчертава, че все пак мирът и уютът на нежната привързаност винаги зависят от жената. Той ни кара да почувстваме силната нужда да имаме до себе си някого, на когото безрезервно да вярваме, както и някой, който да ни приема винаги с радост. Всичко това изглежда толкова възможно в приказките. И съвсем не е невъзможно в живота.
ЛИТЕРАТУРЕН ВЕСТНИК, БЪЛГАРИЯ, 2005
Невинна и романтична, както може да изглежда само една приказка по Андерсен. Спектакъл за сняг, студ и леко тъжен смях. Познатата история за двама герои с чисти души – баба и дядо, които мръзнат в своя мъничък дом, затрупан в преспите, получава ново измерение, благодарение на чувството за хумор на театър “Кредо”. Две тела, три пръчки, четири ръце и много метри вата са достатъчни, за да оживее едно цяло село. Актьорите приличат на снежни човеци или фигури, които Фернандо Ботеро би направил, ако работеше с памук, вместо с метал. Раздават се в играта, както само те го умеят. Докато следи сделките на наивния герой, публиката затъва до пояс в играта, също както героите в белия сняг. Също както в „Шинел „актьорското дуо избира малките радости и малките тревоги на незначителните хора. Също като в „Шинел“ този спектакъл разчита изключително много на актьорската игра и на съучастието на публиката. Една бяла пътека кани зрителите да минат по нея преди представлението. Има нещо празнично в този жест от сърце, прилича на обяснение в любов.
ПАРАЛЕЛИ, БЪЛГАРИЯ, 2005
Техническа информация 
План на осветление 
Списък прожектори 
